blog-post

ПЪТЯТ КЪМ СЕБЕ СИ! - ЧАСТ 2

      Вървейки сред този безкраен хаос на живота, вглъбявайки се в злободневни и повърхностни теми, забравяме кое всъщност е квинтесенцията на живота. A тя е в топлите прегръдки, усмивките на любимите хора, спокойните утрини и последното парче чийзкейк в малката сладкарничка зад ъгъла. Един от начините да не избягаш от себе си е да се радваш на малките неща, да се радваш искрено и дори по детски. Защото тези чисти емоции са единствените, които не са покварени от парите и мнението на обществото. Малките радости са истински празник за душата, безплатни подаръци за всеки, който иска да се усмихне напук на лошите облачни дни.
        Има една история, свързана с малките радости в живота, но тя всъщност е противопоказна т .е НЕ това трябва да правите, за да си доставите радост.
Един мъж влязъл в магазин за обувки и попитал продавача дали би могъл да му покаже определен чифт тридесет и девети номер. Продавачът откликнал, но щом мъжът обул обувката, той забелязал, че са му необходими обувки, два номера по-големи. Предложил на странния клиент, но той не се съгласил и все пак си закупил обувки два номера по-малки. Екстравагантният господин прекарал на работа 8 часа, прав в неудобните, стягащи обувки номер 39. Болката била изписана на лицето му, но той не продумвал. Тогава негов колега го запитал какво се случва, а нашият герой обяснил, че обувките са доста неудобни и му стягат, защото са с два номера по-малки. Колегата му се учудил и ги попитал защо си причинява това, а странният мъж отговорил: Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!“( Източник: „Нека ти разкажа“, Хорхе Букай)
     Не е необходимо да се подлагаме на мъчения, за да намерим нещо, което да ни донесе радост. Дори не трябва да помисляме за това. Защото е лудост да искаме да се разболеем, за да оценим после, че сме здрави. Не е нужно да стоим гладни, за да оценим вкусния обяд. Просто всеки ден трябва да се фокусираме, върху това което, имаме, а не това, което не притежаваме. Защото може да се окаже, че това, което не притежаваме, изобщо не ни е необходимо.

Сподели

Автор

Вероника Петрова | 2018-09-05

Тагове на блога


Подобни курсове


Психология
Share This Article If You Liked It :)